Как се изписват българските имена на латиница според закона

Когато попълвате международна форма с българското си име, имате точно един правилен отговор — този, който стои в паспорта ви. Той не е произволен. Не е избор по слух. Не е версия „както го произнасят в Германия”. Той е резултат от Закона за транслитерацията, обнародван в Държавен вестник на 13 март 2009 г.

Тази статия обяснява какво казва законът, как се прилага и кои са няколкото изключения, които струват най-много недоразумения.

Какво казва законът, в едно изречение

Българската азбука има 30 букви. Законът определя за всяка от тях точно една латинска буква или съчетание, с което да се изписва. Без алтернативи. Без преводи.

Пълната таблица

Това е официалното изписване, фиксирано в Чл. 4 на закона:

Българска буква	Латиница
А, а	A, a
Б, б	B, b
В, в	V, v
Г, г	G, g
Д, д	D, d
Е, е	E, e
Ж, ж	Zh, zh
З, з	Z, z
И, и	I, i
Й, й	Y, y
К, к	K, k
Л, л	L, l
М, м	M, m
Н, н	N, n
О, о	O, o
П, п	P, p
Р, р	R, r
С, с	S, s
Т, т	T, t
У, у	U, u
Ф, ф	F, f
Х, х	H, h
Ц, ц	Ts, ts
Ч, ч	Ch, ch
Ш, ш	Sh, sh
Щ, щ	Sht, sht
Ъ, ъ	A, a
Ь, ь	Y, y
Ю, ю	Yu, yu
Я, я	Ya, ya

Тридесет реда. Никакви alternative spellings. Никакви „как ви звучи по-добре”.

Буквените съчетания — седем правила

Освен таблицата с отделните букви, законът определя и няколко буквени съчетания, които се транслитерират различно от сумата на съставните букви:

• дж → dzh (не dj и не gh)
• дз → dz
• йо → yo (в началото или средата на думата)
• ьо → yo

Това означава, че името „Георги” се изписва Georgi, а не Gheorghi. Името „Снежана” — Snezhana, не Snejana. Името „Йордан” — Yordan, не Iordan или Jordan.

Двете изключения, които трябва да знаете

1. „ия” в края на думата става ia, не iya.

Това правило е създадено за традиционно изписани имена. Затова „София” е Sofia, не Sofiya. „Мария” е Maria, не Mariya. „Виктория” — Victoria, не Viktoriya.

Но внимание — правилото важи само за „ия” в края. В средата на думата е стандартно: „Илиян” → Iliyan, не Ilian.

2. България се изписва Bulgaria, не Balgariya.

Това е единственото експлицитно изключение от целия закон за конкретна дума. Записано е в Чл. 6 като „установена традиция”. Стара английска норма, която законът признава формално, за да не предизвиква дипломатически и търговски проблеми.

Всички останали географски имена следват общите правила. „Стара планина” е Stara planina, не Old Mountain. „Велико Търново” е Veliko Tarnovo, не Veliko Tirnovo.

Често допускани грешки

Тези три грешки виждам най-често в български документи, попълнени без проверка на закона.

Грешка 1 — изписване „по немски” или „по френски”.

Когато живеете в Германия от години и винаги сте писали името си с немски правописни конвенции, изкушението е да го направите и в паспорта. Например „Жоро” → Joro (като немското J = българското Й). Това не е законът. J в българската транслитерация не съществува изобщо. Правилното е Zhoro.

Грешка 2 — личен избор на „по-красива” версия.

Виждал съм „Иван” изписан като Yvan, Ywan, Iwan — все варианти, които изглеждат по-„международни”. Законът обаче казва Ivan. Точка. Ако паспортът ви казва Ivan, всеки друг документ трябва да казва Ivan. Несъответствията между документи са прекият път към проблеми на граница.

Грешка 3 — смесване с ISO 9.

Научният стандарт ISO 9 използва знаци като č, š, ž, ŝ. Той е създаден за академични цели и не се ползва за лични имена в документи. Ако сте видели версия на името си с такива знаци в чужда система (обикновено в публикации или библиотечни каталози), това не е грешка — просто е друг стандарт за друга цел.

Защо точно по този стандарт

Преди 2009 г. в България действаха няколко различни системи за транслитерация — една за паспорти, друга за географски карти, трета за научни публикации. Резултатът беше очакваният: едно и също име в три различни документа имаше три различни латински варианта.

Законът от 2009 г. унифицира това. Системата, която той приема, е разработена от Любомир Иванов и колеги още през 1995 г. за антарктически наименования. Тя е проектирана да бъде предсказуема и проста — без диакритични знаци, без сложни правила, без специални клавиатури. Един англоговорящ полицай може да я въведе в системата си без обучение.

Това е компромис. ISO 9 е по-точен от лингвистична гледна точка. Старата българска система BGN/PCGN е по-близка до английското произношение. Системата от 2009 г. избира друг компромис — максимална простота за максимална употреба.

Какво означава това за вас

Едно правило, две приложения.

Ако имате паспорт — вашето официално латинско име е това, което МВР е напечатало там. То е по този закон. Не го променяйте по собствено желание в други документи; вместо това копирайте паспортното изписване.

Ако още нямате паспорт или подавате документи за нов — можете да проверите как ще изглежда името ви, преди да подадете заявление. Това спестява разочарования по-късно: ако очаквате Mihail, а получите Mihail, всичко е наред; ако очаквате Mihail, а получите Mikhail — е, не би трябвало да се случи, защото kh не съществува в българския закон. Но ако очаквате Mihail, а получите Михаил в подходяща за консулска система форма, може да възникнат въпроси, които да разяснява лично служителят.

---

Източници

• Закон за транслитерацията — пълен текст (Уикиизточник)
• Закон за транслитерацията — Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009 г.
• Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица (Уикипедия)

pishi.bg прилага точно тази система за изписване на лични имена по официалния български стандарт.